БЯЛАТА НЕПРЕЛЕТНА ХАРТИЯ

Да пиша имам много нужда да излея всичко на нея – бялата, непрелетна хартия. Да пиша не е избор, начинание, това е начинът ми на живот. Не искам с теб сега да философствам, не искам с теб сега да споря, аз искам само себе си да ползвам с молив и бялата, непрелетна хартия. Да, тя говори, пее, страда и се смее с пълен глас - също като нас. А ти ме гледаш с почуда и мислиш, че съм луда. И не е само туй да знаеш в мен и доза драма даже има но не на теб сега ще я разкрия, а на нея – моята бяла, непрелетна хартия. Като просякиня единствено от нея бих молила за милостиня - да вдъхне пак живот на това, което като сълзи върху редовете й изливам. И тя ме слуша без да протестира, не ме прекъсва и не пита нищо. Поема моята поредна грешна молитва и тихо душата ми като сито пресипва. Да пиша имам много нужда. не го избирам, не го и мисля, то просто вътре в мен се крие и в приятелството ми с нея – бялата, непрелетна хартия.