МОМЕНТ НА СЛАБОСТ

В момент на слабост да напиша нещо хубаво. В момент на слабост да се смея от сърце. В момент на слабост да се нося необременена от тежки мисли. В момент на слабост да вдъхна живот. В момент на слабост да бъда бурно море. В момент на слабост да играя в пясъчника като малко дете. В момент на слабост…
Минах ли времето си? Пропилях ли годините си? Загубих ли неизживяното? Намерих ли цел? Събудих ли се рано сутринта с рошавото слънце? Бях ли незабравима? Бях ли тази, която влезе в стаята и остана там завинаги? Изживях ли всички моменти на слабост? Преживях ли ги достойно? В момент на слабост извърших ли всички грешни неща? В момент на слабост станах ли силно сияние? В момент на слабост огледах ли света около себе си? В момент на слабост танцувах ли достатъчно? В момент на слабост зададох ли си всички правилни въпроси и дадох ли всички грешни отговори? Имах ли достатъчно моменти на слабост?
Сякаш предварително съм се предала. Гледам на себе си като пропуснала времето си капсула. Виждам себе си като неодушевен цилиндър, набиращ инерция от безцелната инерция. Слушам себе си и не чувам нищо. Търся момента на слабост, защото той е само момент, а не перманентно състояние. Съзерцавам навътре.
Поддавам се на външните влияния… аз съм един податлив пашкул! Външните вълни стават вътрешни. Външните влияния стават мои, собствени. Външните влияния ме пречупват с лекота. Външните влияния чупят и наострят сетивата ми за тъга. Външните влияния са току що наострени ножове. Отдадох себе си на външните влияния. Аз съм един атом с изтръгнати вътрешни вълни, преобразуван, трансформиран, деформиран от външните влияния. Толкова лесно стигат те до ядрото. Толкова лесно им позволявам да достигнат до там.
Момент на прекалено съзерцаване в пространството на времето? Момент на вътрешно вглъбяване? Момент на слабост може би? Момент? Само за момент ли съм един податлив пашкул? Не! Де да беше това! Трябва ми броня! Трябва ми здрав шлем, тежък балтон! Не искам оръжия, не искам каскади, не искам юмруци! Искам балтон! Искам броня! Искам да остана вътре в себе си, да запазя и да изживея докрай моя малък момент на слабост. Искам търпение! Искам воля – здраво бронирана воля! Искам спокойно сърце и смирен дух! Искам да се науча! Искам да бъда научена! Искам атом, изграден от безчет вълни, извиращи отвътре, от ядрото! В момент на слабост да живея за мига и себе си.
Непосилно? Трудно? Невъзможно? Нереално? Безмислено? Още по-добре тогава! Ще пробвам! Ще търся! Ще намеря начин! Ще надникна там, откъде до вчера бягах ужасена. В балтон се пъхвам, зид си правя! Налагам броня! Мой малък момент на слабост, ти ще бъдеш моята сила, моята броня, моя ненапускащ поста стражар! Мой малък момент на слабост, с теб ще напишем собствената си история! Мой малък момент на слабост, с теб заедно ще родим от пашкула пъстроцветна пеперуда и ще се научим да я обичаме такава – летяща, неспирна! Мой малък момент на слабост, с теб заедно ще родим от дивото стадо спокойния дух на мъдрия воин!
Мой малък момент на слабост, ще те изживея докрай, необезпокоявана от никого, никъде, никога!

ОЧИ

Дъх, замръзнал дъх – скован, студен, непоклатим като скала. Очи… въпреки всичко топли, меки… опознаващи, попиващи света, изправили се смело и приели стронция страх, който се крие във всеки един от нас. Очи, които искат да живеят, които искат да сграбчат здраво Живота и да го изживеят със затаен дъх. Очи, които не гледат, а виждат… прозират, прозират истината, прозират историята, прозират неказаното, невижданото. Очи, които се отдават на света, на хората с открити ръце и топли сърца. Очи, които се изправят и смело посрещат трънливия път, по който трябва да минат, така както вълните се изправят срещу скалата, за да се разбият в нея… а после да я облеят с живот, да й подарят дихание. Очи, които издават всичко и крият всичко – мисли, настроение, мъка, щастие, тъга, веселие. Един ден ги разбираш, а на следващия гледаш безпомощно към тях, неспособен да отгатнеш какво се крие там отвъд. Очи, които рисуват със светлина… рисуват красота, рисуват хаос, рисуват диви емоции. Очи, които отразяват слънцето, неуловимото време, игривия вятър, неспирно падащата вода, неразгадани тайни. Очи, смело бранещи своята свобода! Свободата е всичко ценно и стойностно за тези очи… свободата е тяхното най-пазено съкровище. Свободни очи, които въпреки това могат да се отдават с цялото си същество – отдават се така, както птицата се отдава на полета. Отдават се, за да полетят, а не да се приземят.
Очи… къде да намеря тези очи?
Възможно ли е вече да съм ги намерила, щом ги познавам така добре?