ЗАПОМНИ МИНУТАТА ТАКАВА

Вливам се като река във времето, слагам край на пясъчните дни. Полагам своето бясно начало на дезорганизирано време. Хващам ръката на моя любим развратник – Живота. Тръгвам с него. Нито бягам напред, нито вървя назад… а редом до него. Вливам се като река и понасям въртеливите минути на Живота по течението си. А какво течение само – без посока, объркано, въртящо се, желаещо. Хубаво е така. Харесва ми. Прилив на сили от старото време. Прилив на блян към сегашната минута. Ненаситна към днешните неща – не утрешните, не вчерашните, а днешните. Емоционална, когато не бива. Смръщена, когато е слънчево. Слон в стъкларски магазин. Фея сред грубиянски лица и ръце. Чувствам минутата. Обичам минутата. Пречупвам минутата. Окуражавам минутата. Подтиквам минутата. Предизвиквам минутата. Смея се без посоки в минутата. Заливам околността с разбърканата минута. Пропляната минута е изпускане на времето. А моята минута е истинска, вълшебна и непропиляна. Моята минута е единствена и неповторима. Моята минута е красива. Избирам да направя всяка минута такава. Избирам да запомня всяка минута такава. Избирам да поема по всички грешни посоки, за да стигна до единствената правилна цел – моята неповторима минута.