КАК СИЛНА Е ТЯ

Как силна е Жената, когато обича. Как силна е Жената, когато е влюбена. Как силна е Жената, когато е усетила в себе си нетърпеливия лъч светлина на Неговия поглед. Как силната е Жената, за да съумее да предизвика този поглед. Обичаш. Не обичаш. Не знаеш. Но знаеш, че е нещо. Знаеш, че е истинско. Знаеш, че е твое. Знаеш, че е това, за което си се родила. Знаеш, че е това, което си чакала, откакто си прочела първия красив роман. Не мислиш. Не питаш. Не отговаряш. Само чувстваш. Всяка частица от тялото ти, всеки сантиметър, всяка педя се е превърнала в настръхнало ухание на любовта. Вибрираш цяла. Как силна е Жената в този момент. Тя нищо не пита. Тя нищо не говори. Тя инстинктивно чувства, инстинктивно знае в коя посока да поеме. Дори за пръв да чувства любовта. Тогава всъщност инстинктът е най-силен, най-горещ. Той, нейният избраник, е там пред нея, зареян нанякъде… зареян в света пред себе си – очакващ, пътуващ в мислите, желанията си, жаден за света и неговите безкрайни възможности, жаден за много жени като нея. Тя е там до Него… една, единствена, бореща се сама срещу света, за който той копнее. Тя осъзнава достойнствата на своя съперник, тя уважава достойнствата на своя съперник. Но вече е поела по своя път на любовта, вече е застанала там до Него, решена да се бори за неговия поглед. Как силна е Жената в този момент. Тя застава сред себе си, сред любовта си, сред собственото си сияние и всяка вибрираща клетка на тялото й трескаво го вика с невидим глас. Невидим глас – по-примамващ и неземен от самия славей и най-красивата му песен. Той чува този глас. Той тръгва след този глас. Тя увива себе си около радостта си, гордостта си, че е влюбена Жена и цяла се превръща в сноп лъчи, стоплящи зажаднелия му поглед за света. Той усеща тази топлина. Той иска да вкуси още от тази топлина. Тя преплита пръстите си в наелектризираното пространство помежду им и всеки неин жест се превръща в танц. Той откъсва замрежения си поглед от света напред, за да наблюдава нейния танц. Той попива с очи този нежен танц. Тя става и тръгва в другата посока, тя тръгва не към Него, а извън Него и превръща себе си в грациозна походка. Той тръгва след тази походка. Той има нужда да преследва тази походка. Как силна е Жената в този момент. Как силна е Жената, когато обича. Колко много сила се иска в този момент – моментът, когато Тя едничката, единствената, изправена сама пред този свой страшен съперник – многообразието на света – успява да преодолее себе си, страха си, ревността си и чрез тях да заложи на своята победа. Колко много сила се иска в този момент, за да може Тя да концентрира цялата си енергия към себе си, към Него и да го извика без поглед дори, без дума да е отронила. Колко сила се иска, за да стане тя отражение на неговите мисли, чувства – да ги предвиди, да ги изпревари, да даде своите отговори още преди Той да е задал своите въпроси и да остави в него въпросителна за идващото, започващото. Тя стои изправена, сама и мълчалива. Всеки атом в тялото й прелива от трепет и се лута по пътя между разума и сърцето. Някъде там, по средата на този път е нейната женска интуиция, нейното женско предчувствие, нейната женска сила. Някъде по средата на този път нетърпеливите, трепетни атоми се съединяват, за да образуват светлината на нейното женско същество. Някъде по средата на този път, концентрирала себе си в любовта си, Тя успява да го накара да погледне към Нея, точно към Нея и към никоя друга. Невидимата нишка вече е намерила своите два края. Тя, Жената, така е поискала. Нещо го дърпа към Нея. Не знае какво. Не разбира. Не вижда колко сила има Тя, за да успее без думи, без глас, без поглед да го извика при себе си. Не вижда колко много е концентрирала Тя себе си в любовта си, за да излъчи светлината, към която той тръгна. Не вижда как много е гледала Тя към Него, въпреки че погледът й винаги е отклонен в другата посока. Не вижда как цяла е превърнала себе си в една сияеща усмивка – красива и прекрасна, на която и Той сам без да знае защо се усмихва. Не вижда женската й гордост, не вижда женската й сила, но я иска. В нетърпеливия му за света поглед вече завинаги е вплетено нейното женско сияние, нейната женска любов. Сам той не разбира колко нужна му е вече Тя. Колко силна е Жената в този момент. Тя е спечелила своята битка. Нейната любов предизвика Неговия поглед… завинаги. Нейната пръсти останаха вплетени в Неговите коси… завинаги. Нейната женска прегръдка и рамо ще търси Той от този миг нататък. Нейната мисъл е Неговата любов. Как силна е Жената в този момент. Не заради Него, не заради битката със света, а заради себе си. Заради себе си е силна Тя. Заради себе си и своята любов. Себе си и любовта си защитава Тя в този момент – своята силна женска природа. Как само силна е Жената! http://www.youtube.com/watch?v=sb2YOg_dkQM&feature=player_embedded