"ЩЪКАЩО"

Може би не трябва да се оглеждаш и да търсиш правилното място. Може би просто трябва да останеш там където си – може би това е правилното място.

сряда, 9 февруари 2011 г.

НЕ ЯДОСВАЙ ТРЕВОПАСНОТО!

Бясна съм. Бясна съм на целия свят – бяс, яд, пак бяс и пак яд!
Издута съм като балон от бяс – мятам се напред - назад от яд, от бяс. Мога да изтръгна коренчетата на всичко, което застане пред мен... това ще му се случи на светa – ще бъде изкоренен от моя бяс и яд! Да не е заставал в неправилното време на неправилното място пред съвсем неправилния човек, пардон – пред една разбесняла се коза! Бясната коза може всичко да направи – застава с рогата напред, засилва се и съперникът или набелязаният предмет е сломен на секундата. А може и друго – застава тихо в ъгълчето, стои и не мърда (толкова много е бясна), гледа с привидно спокоен поглед на блага крава и само очите й присвяткват яростно – мисли и замисля кога и как да издебне света наоколо и да го накара да съжалява, че така я е разгневил.
Бясна съм – голям яд ме тресе от глава до пети и обратно. Причини – колкото искаш, безброй много, но пък от друга страна те не са никак важни - не могат никак да ме трогнат. Тогава какво? Тогава как се надига този яд отвътре? Как и защо с всяка изминала секунда става все по-голям и по-голям, издува се, издува се и ме кара да крача нагоре-надолу по камъните на моето садистично въображение, представяйки си как изтръгвам и най-малкото коренче от света на моята Причина за този яд (насочвам се към една – не знам защо, обяснение нямам – може би трябва да попитаме глухото ми и безразсъдно подсъзнателно пространство, отразяващо страшния бяс точно в този момент). Отговорът очевидно не го притежавам, щом съм толкова бясна и яростно настроена към някакво си извадено хартиено копие на списание - изкуствено създаден манекен с твърде ужасно и инатливо натрапваща се изкуствена усмивка! Думи нямам! Думи нямам да изразя яда си! Само мога да го покажа – засилвам се с рогата напред и така ще го надупча...!!! Отказвам се да стоя в ъгъла и само да гледам свирепо – тоя пък много наежен излезе, дори не се трогна от лошия ми поглед! Добре, да видиш ти тогава какви рога си имам само – остри и бодливи, силно ги засилвам преди да намушкам източника на гнева! Но има още – бясната коза може и да се катери – бързо бяга без да спира, а краката й са здрави, издържливи. Чу ли копие хартиено? Ако искаш някога да се надбягваме, никога не можеш да ме стигнеш! Бягам бързо, а и се катеря ловко!
Бясна съм да знаеш! И това не е добре! Нахаллно хартиено, изкуствено копие на списание!!!!!!!!!!!!! Не е добре за теб! Бясната коза е нещо страшно инатливо и неприятно! Може много да пострадаш! Внимавай! Бясна съм да знаеш... много бясна – неприятности създавам много, когато съм тъй бясна!
Проблеми много ще си имаш, ако продължаваш така упорито да ядосваш Тревопасното!

неделя, 6 февруари 2011 г.

ЕДНА ОТВОРЕНА КНИГА

Една отворена книга стои на масата и чака ... чака да бъде прочетена, истински прочетена, чака да бъде разбрана, изстински разбрана, чака да бъде харесана, истински харесана, за да бъде запомнена ... запомнена за цял живот.
Една книга стои на масата, за да ти покаже света си. Една книга с отворени корици чака да бъде прочетена със сърце, а не с очи.
Това е една от онези книги, които могат да променят целия ти живот, да го накарат да поеме в съвършено различна посока, ако бъде разбрана, ако отвориш себе си за съсдържанието й, ако й се довериш напълно – без предразсъдъци и условия. Просто се потопи в света й – ей, така за да видиш какво има там. Но внимавай! Не с всеки става. И не при всяко четене се получава. Магията се вплита в теб само при онова вълшебно и отдадено четене. Затова внимателно чети, човече! Чети през редовете, не пропускай думи! Чети зад редовете, не пропускай смисъла! Чети над редовете, не пропускай да откриеш посланието! Чети! Не спирай! Чети! Прочети я на един дъх и пак няма да си сигурен дали си успял да разбереш всичко! Прочети я пак! Ще откриеш нещо ново. Чети! Мисли! Мисли и чувствай! После пак чети!
Много книги си прочел, знам те. Но тази е друга. Тази е различна. Тази има свой собствен свят и нрав. Тази не иска и иска да бъде разгадана. Тази те вика и те гони. Тази те мрази и обича. Ако се поддадеш напълно на емоциите на тази книга, едва ли ще стигнеш до края й. Не, няма да успееш, ако и за миг си позволиш да си подвластен на настроенията на книгата! Чети я с воля! Чети я с характер! Чети я със собствено разбиране и вдъхновение и ако се наложи дори й се ядосай. Чети я с потайност, чети я с емоцията на силен човек и тя ще ти се отплати така, както не си и предполагал. Ще разбереш неща, които не си и помислял, че можеш да научиш от ... просто една книга. Тогава ще разбереш, че това не е просто една книга. Това е твоята книга! Това е една от онези книги на живота, които остават да живеят в теб завинаги и в решаващи моменти винаги си спомняш случки, описани от тях и в тях. Това е една книга. Това е една отоворена книга, която чака да я прочетеш. Но внимавай как четеш!
Това е една отворена книга, която ще ти даде всичко или нищо. От теб зависи кое от двете ще получиш.
Това е една отворена книга, но това съсвсем не означава, че е отворена за всеки! Това е една отворена книга, която те предизвиква да я разбереш! Това е една отворена книга... истинската книга само за теб!