ЕДНА ПРЕДИЗВИКАНА СЛУЧАЙНОСТ

Предизвиквам с мислите си. Предизвиквам с желанието си. Предизвиквам с мечтите си. Предизвиквам с морето от емоции, което нося непрестанно. Предизвиквам.
Научила съм се да предизвиквам. Научила съм се, че не бива да се колебая, когато мечтая. Колебанието е моят най-голям враг. Научила съм се да искам още и още. Мога да предизвиквам, но мога ли да улавям?
Да предизвикваш съвсем не е достатъчно – нужно е и ловко улавяне на предизвикания шанс. Толкова си мислил, толкова си концентрирал енергията си в шанса – гледал си го без страх и си го искал… в мечтите си – и ето го, сега той стои пред теб - изправен в целия си блясък, без колебание и съмнение, това е той – шансът, който толкова пъти си предизвиквал в мечтите си. Чак се почудваш дали отново не си изпаднал в състояние на бягане из облаците, дали не летиш някъде из собственото си съзнание на желания и емоции. Не, той е реален, материален, с дъх на истина. Сега какво? Като мечтаеше толкова много, да беше помислила и за втория епизод – как ще се разиграе, какво ще направиш, как ще го догониш него – попадналия в твоята реалност мечтан шанс.
Чудна работа – съсредоточаваш се за нещо, мислиш го в 99 % от времето и само в единия % от останалото време, когато си зает с други мисли, той се изправя пред теб истински и доловим. В този един единствен процент, от време, неподлежащ на проектиране, шансът се шмугва в твоето реално пространство и чака да бъде уловен. Игра от класа – непрестанна игра на котка и мишка. Имаш чувството, че шансът ти се смее с цяло гърло – „Ето, предизвика ме, - тук пред теб съм, сега какво? Ще съумееш ли да ме уловиш с едно ловко движение?” Отново неподготвена… отново незнаеща отговора, отново мълчаща и гледаща с почуда… Какво ми остава сега?
Да се науча да улавям възможността, да преборвам себе си в този един единствен миг реалност и да уловя момента, да уловя времето и да заставя шанса да ме слуша. Той, с дъха на истина. Един единствен миг реалност, в един единствен миг съмненията стават необорима история от истинност. Шансът – улови го, бе човек! Не се задъхвай! Не се спирай! Не протестирай срещу собствените си мечтателни твърдения! Не лъжи пред себе си, че никога не си очаквал нещо истинско да ти се случи! Не бъди кретен! Не бъди страхливец! Тръгни напред, затичай се към него, владей реалността, покажи на шанса, че не напразно е дошъл при теб! Бъди герой в неговите очи, бъди герой в собствените си очи! Бъди онзи герой, който искаш хората да виждат в теб! Бъди разпилян и неподправен вятър!
И щастие, и яд ме е обзело. Щастие, че мога, зная как да получавам, чрез мечти, емоции, летене из слънчевото време на съзнанието, простора на мисълта. Да контролирам 99 % от моментите с мисъл и да съумея да пусна онзи един единствен процент на свобода, за да материализира в себе си целия труд на концентрация и вглъбяване! Яд – яд, че не се научих как да го хвана, да се гмурна в него и с реалност да спечеля инцидентната наслада на шанса. Яд, че изпуснах нишката в най-неподходящия момент! Много ме е яд!
Урок номер 1 – как да предизвикваме шанса! Вече съм лицензиран учител. Записвайте се веднага, че свободните места са дефицит! Много съм добра!
Урок номер 2 – как да се възползваме от шанса! Ще потренирам, пък ще ви науча, защото някой ден ще се науча да улавям поредната предизвикана случайност.

СКОК НАД СКОКА

Да надскоча собствения си скок – възможно ли е?
Не, няма да питам дали е възможно… няма нещо, което да не е по силите на силния човек. Няма нещо, което може да му затвори пътя към скока. Не искам просто да скоча, не искам просто да направя голям скок, не искам просто да е дълъг и рекорден… искам да надскоча собствения си скок. Искам да надскоча себе си, мечтите си, разума и сърцето – да ги обхвана от нещо по-голямо, да ги обхвана с нещо много по-огромно, което да мога да понеса с лекота въпреки тежестта му.
Скок над скока… високо в небето, ниско в недрата на земята, всеобхватно за целия свят, концентрирано само в една точка – скок над скока. Да пребориш сам себе си, да надвиеш сам себе си, да видиш собственото си отражение отстрани, да се изтеглиш от себе си, за да се загледаш дълбоко в себе си. Да се видиш през очите на Мъжа, да се видиш през очите на твоя най-добър приятел, да се видиш през очите на света около теб. Да помъкнеш този товар на раменете си и да го носиш с достойнство – с високо вдигната глава – без болка, без тежест и съмнения. Да минеш през всички тези очи и да видиш неща, които не си искал, да видиш картини, разкриващи нови пейзажи. Да минеш и да видиш. Да видиш, за да разбереш. Да разбереш, за да се усъвършенстваш. Да се усъвършенстваш, за да тръгнеш напред без съмнения. Да тръгнеш напред без съмнения, за да не те е страх от пропастта. Да не те е страх от пропастта, за да можеш да скочиш. Да можеш да скочиш, за да надскочиш себе си … скок над скока… колко усилия се иска, за да го постигнеш? Колко сила и концентрация? Колко издигане и вглъбяване? Скок над скока – да се простреш извън собствения си простор, да прогледнеш за мястото, където се намират собствените ти чувства в света, за да можеш после да го проектираш от там. Да прогледнеш за мислите на другите и да ги погледнеш през техните очи. Да изкорубиш всичко субективно и да влееш в света енергията си, за да предизвикаш случайността. Да мислиш заедно с мислите на всички, да виждаш разликата, да виждаш приликата. Да проиграеш всички сценарии на Живота и да го изпревариш, чрез своята височина на скока. Да надмогнеш собственото си страдание, за да видиш и усетиш чуждата болка – да я почувстваш в себе си като своя. Да изтриеш спомените си и да създадеш нови. Да се зарадваш с всеки атом от тялото си за нечие чуждо щастие, въпреки че ти си цял навита пружина тревога. Да се отдадеш на болката, за да я превърнеш в щастие. Да съумееш да се усмихнеш приятелски на себе си, когато разбереш че бъркаш посоката, но просто там искаш да отидеш. Да изтеглиш себе си отвъд и да видиш, да виждаш, да разбираш, да мислиш, да можеш, да знаеш… Скок над скока – как се получава?
Как се скача така? Как да скоча над скока, който съм предприела? Как да го изпреваря?
Провокирай ме, за да разбера. Провокирай ме, за да се концентрирам в себе си и да се изплъзна от собствената си кутия, пълна с ненужни чувства. Провокирай нежеланото! Провокирай! Просто провокирай! Провокирай сам себе си – всеки ден, всяка минута, всяка секунда. Спреш ли да се провокираш, то значи да спреш да живееш. Провокирай се! Остави се да бъдеш провокиран! Остави провокацията да те завладее, за да стигнеш до него - скока над скока! А може би греша? Ще се самопровокирам и ще скоча, за да разбера…