Трудът е ползотворен, когато е грамотен!

Любимият ми съсед днес ме изостави. Видях го през прозореца с друга. Любимият ми съсед днес ми каза чао. Каза здрасти на друга. Любимият ми съсед днес не ме погледна. Поканил бе на летен излет на терасата си друга. Любимият ми съсед днес не ми звъни. Изгаси си лампите и легна с друга. Любимият ми съсед днес не си изми прозорците. Остави го на новата си домакиня. Любимият ми съсед днес безобразно май ми смигна. В главата му е пак моята небрежност дива. Любимият ми съсед днес ме дебне пак за кино. Оставих го със спомена за моята чаровна героиня.

Редим се на опашката за дим. Редим се на опашката за смехотворно мляс. Редим се на опашката, за да стигнем до трибуната с клишетата на този век. Редим се на опашката за големия и позлатен шефски чек. Редим се на опашката за сияйното парцаливо и измислено щастие. Редим се на опашката и щом достигнем до тезгяха виждаме бездарния си силует, изтощен от реденето по цял ден.

Да останем диви и да бягаме към себе си. Да останем задъхани и да хвърляме буря по пътя си. Да останем открити пред света и себе си. Да останем отворени за всички тайни и загадки. Да останем питащи за всичко неразбираемо. Да останем днешни и никога вчерашни, никога бъдещи. Да останем снизходителни към твоите, моите, нашите грешки. Да останем сини, зелени, жълти и розови… и никога сиви. Да останем завинаги в питащото бъдеще чрез нашето неспокойно тук и сега.