СКРИТА КЪЩА

СКРИТА КЪЩА

Искам да си имам къща – голяма и просторна, скрита зад милион цветя – хризантеми, маргарити и лалета. Входът ще е малък и незабележим ... мъничък и тесен – да не влизат много хора наведнъж... .
Къща... много искам да си имам къща. Накрая на полето. Накрая на света. Накрая на простора. Там – на ръба на мечтите, на ръба на реалността, на ръба на разбъркания свят. Къща – камък. Къща – слама. Къща – вятър. Къща – радост. Къща – тревога. Къща - пазач. Къща – толкова просторна, че да не можеш да я обиколиш наведнъж и толкова малка, че когато влезеш наведнъж да видиш всичките й принадлежности. Къща – покрита от цвета... скрита с цветя. Къща – скрита от очите на всички и открита за света. Този свят, в който има много, много силен вятър, който да може да раздуха цветята и да открие къщата.
Къде да намеря такава къща? На високото или на ниското? В яростта си или в радостта си? В приятелството или любовта? В моето сутрешно рошаво слънце или в голямата зейнала дупка на моята тревожна тъга? На местата, където съм била или на местата, на които ще бъда? Къде си Къща? Близо ли си или далеч?
Тя е навсякъде и е никъде. Тя е тук за момент и за постоянно. Тя е голяма и малка. Но винаги скрита... винаги зад милион цветя и трудно достъпна... мъчно се открива. Къща зад цветята... която никой не вижда. Това е моята къща. Тя е в мен и извън мен. В нея се скривам, за да вия от болка. В нея се шмугвам, за да викам от радост... там зад цветята... в моята Къща. Когато съм в нея ставам прозрачна... там зад цветята. Когато съм в нея ставам и лоша... там зад цветята. Когато съм в нея ми е позволено да бъда статична... там зад цветята. Когато съм в нея ми е позволено да бъда до лудост подвижно неспирна... там зад цветята. Когато съм в нея съм напълно сама... никого не виждам и никого не чувам... само цветята се реят пред погледа ми и чувам как шумят. Там няма нищо и има всичко! В моята Къща. В моя Дом. Там няма ранени, но има постоянна стрелба. И само цветята знаят… и само цветята чуват – те са живият плет на Къщата. Те са нейните каменни и нерушими стени. Те са нейното прикритие пред света. Нейният вечно зелен изолатор. Къщата кънти от стрелба, но цветята остават на пост – нейният верен войник! Крия себе си в моята Къща. Показвам себе си в моята Къща. Тя е винаги там да ме пази. Тя е винаги там да ме дърпа навътре, към себе си, когато ми се иска да изляза навън. Тя е винаги там… зад цветята. Тя е моята най-видима истина. Тя е моята най-невиждана реалност. Скрита в цветята, скрита от себе си и в себе си, скрита за света и от света.
Къща без двор! Къща без завеси! Къща без врати! Къща без мебели! Къща без обитатели! Скрита къща!
Къща с история! Къща със загадки! Къща, изградена от мечти и реалност! Къща, до която само силният вятър може да стигне… но дори и той не е толкова вечен и постоянен! Къща зад цветята! Къща със стопанин!
Имам си Къща. Истинска Къща. Адресът е "Хризантеми, маргарити и лалета".