Животът не е да обръщаш поредния лист от календара. Животът е да осъзнаеш, че всеки лист от този календар е уникален.

НЕЩО ПОВЕЧЕ

Липсва ми любовта. Липсва ми топлината. Липсва ми излъчването. Липсва ми чувството. Липсва ми даването. Липсва ми …. Тя е абстрактна и е истинска. Тя е малка и голяма. Тя е невидима и вечно пред очите ти. Тя те поглежда и ти отваряш сърцето си за нея… не питаш защо, не питаш как и кога… не се тревожиш дали е безопасно. Съпротивленията са мимолетни. Не водят до нищо – бурята е дошла и да вървиш по течението й е много по-истинско, по-смело и нужно. Плуваш, бягаш, вървиш, пързаляш се… не е важно как… важно е че си се насочил към центъра, към ядрото… към ядрото, което ще те зареди с така необходимите сили и топлина да отдаваш любов без да питаш дали ще получиш нещо в замяна… просто даваш и това е достатъчно… просто търсиш усмивка и това е всичко, което искаш… просто обичаш и така сътворяваш своето малко чудо в живота си. Топла вълна на превъзбуденост минава през цялото ти тяло, сякаш самата ти душа се раздвижва и придобива физически измерения… толкова осезаемо става чувстото на свобода, на обич, на любов… И колкото повече даваш, толкова повече нужда имаш да продължаваш да даваш. Любовта се разлива навсякъде – в теб, извън теб, в света ти… разлива се като вода и залива всичко наоколо. Плъзва се като гордата Кралска змия, но не за да нарани… не! Плъзва се напред, за да даде още любов, още обич… плъзва се, за да се удвои и утрои и така да достигне до всеки тъмен ъгъл в изоставения и прашен склад на безбожието, на бездушието, на безразличието, невежеството и страха. Любов. Как е хубаво да даваш любов. И как е трудно да намериш причина да го правиш. Оглеждаш се, търсиш своята идеална и очаквана причина, за да го направиш. Чудиш се къде е и защо не идва. Пазиш и складираш любовта си за нея – твоята идеална причина. Пазиш и складираш любовта си дори и когато я намериш – за да не изглеждаш слаб, за да не получиш не за отговор, за да не останеш наранен. Пазиш и складираш любовта си дори когато си сугурен в нея – защото нямаш време, защото бързаш, защото си зает да бъдеш сърдит, защото си зает да хабиш емоциите си в ярост и гняв. Толкова много любов си събирал с годините, докато си чакал правилния момент… капка по капка нежност…вече е станала цяло море, прелива, трудно се удържа… но продължаваш да я пазиш, да я криеш в себе си… Защо? Защо я държиш? Защо не я пускаш? Защо искаш и чакаш толкова дълго? Вдигни очи. Огледай се. Завърти главата си настрани и погледни, прогледни… Виж всичките безкрайно много причини, които чакат да бъдат стоплени с безграничната, нищо не искаща в замяна и заливаща любов. Виж колко много причини чакат да полетят, за да я уловят… да уловят нея – Любовта – тя единствено постоянната и неподлежаща на промяна във времето, тя единствено развързваща дори и най-сложно сплетените възли на сърцата по света. Тя единствената. Усещаш ли как всички чакат твоята любов? Прогледна ли? Виждаш ли детето, което играе в парка и се усмихва на шареното, рошаво куче? Виждаш ли човекът с каскета, седнал на пейката и забил поглед във вчерашния вестник? Виждаш ли подминаващия 16 годишен и пъпчив тийнеджър, потънал в собствените си мрачни мисли за вечно несправедливо отнасящия се към него свят? А виждаш ли онзи дядо, който влиза в острещния магазин, за да си купи хляб? А виждаш ли котката, която се кара на малките си котета, докато те най-нахално се опитват да се покатерят на гърба й, да захапят опашката й? Виждаш ли дърветата, цветята и орелът високо горе в небето? А сега виждаш ли сведения надолу поглед, който копнее да получи една от многото твои капки нежност, но вместо това получава емоциите ти ярост, тревожност и гняв? Виждаш ли ги? Усети ли нуждата да станеш част от красотата наоколо и да им подариш любов? Усети ли благодарността, която душата ти изпитва, когато раздваш своята любов? Усети ли усещането за любов? Пусни я, освободи я, махни катинара… нека тръгне… нека тръгне напред, за да обича. Нека тръгне напред и да те води. Нека тръгне напред и се плъзне по кожата на хората, по кората на дърветата, по крилете на птицата, по усмивката на детското лице, по треперещите ръце на стареца, в мислите на тинейсжъра, в игрите на малките котета, в погледа на любимия човек… да рекушира в тях и с двойно по-голяма сила да се отрази в теб, за да те превърне в неизчерпаем източник на любов, на обич. Пусни я, за да се освободиш от веригите, безпощадно оковали виковете ти за свобода. Просто я пусни. Остави я да се разлее и остави вечния си отпечатък върху света около себе си. И бъди щастлив! Бъди щастлив, че си кълбото слънце! Бъди щастлив, че разливаш радост и произвеждаш усмивки с лекота! Бъди щастлив, че имаш себе си и когато се погледнеш в огледалото отсреща, отражението не остава празно – то е пълно с любов. Сега спомни ли си? Спомни ли си какво е чувството? Толкова много искаш да го усетиш пак и да раздадеш тези емоции отново, но чакаш. Отмести втренчения си поглед и извади душата си от прашния ъгъл в изоставения склад, за да започнеш да твориш с нея чудеса. Отлагането не е оправдание. Чакането не е изход. Обичта не е тревога… вдигни очи и смело заяви на света, че си готов да го обичаш… без да съжаляваш, без да очакваш и да искаш нещо в замяна… Излез от този прашен страх и го превърни в любов. Погали детето. Помогни на стареца. Усмихни се на човека с каскета. Кажи на сърдития тинейджър, че всичко ще бъде наред. Възхити се на орела. Зарадвай се на цъфналото цвете. Поиграй с малките котета. Покажи любовта си. Поддържай я. Не я пази за себе си. Подарявай я. И няма да е лесно. И ще бъдеш нараняван. И ще поискаш да бъдеш яростен и гневен. И ще искаш да я прибереш обратно. И ще искаш да я скриеш и дори унищожиш. И ще искаш да се предадеш… но няма да го направиш. Защото истинската любов не е лесна, нито идва сама. Защото истинската любов е за истинските геори!

Вдъхновено от… настъпващата Духовна революция. „Епохата на безсмъртието“ – Димитър Божавнов; „Отвори сърцето си“ – Аджан Брам „Пробуждане“ – списание 8 Статии и много теми по върпоса – интернет!

“Ако знаеш защо обичаш някого, значи не го обичаш.” Фредерик Бегбеде Аз пък посвещавам това на един рядко срещан стойностен човек, рядко срещан раздаващ много любов човек, рядко срещан и заслужаващ най-голямото щастие на света човек, рядко срещан непоколебим и силен човек, рядко срещан истински красив човек... на един рядко срещан Ч О В Е К

!

Трудът е ползотворен, когато е грамотен!

Любимият ми съсед днес ме изостави. Видях го през прозореца с друга. Любимият ми съсед днес ми каза чао. Каза здрасти на друга. Любимият ми съсед днес не ме погледна. Поканил бе на летен излет на терасата си друга. Любимият ми съсед днес не ми звъни. Изгаси си лампите и легна с друга. Любимият ми съсед днес не си изми прозорците. Остави го на новата си домакиня. Любимият ми съсед днес безобразно май ми смигна. В главата му е пак моята небрежност дива. Любимият ми съсед днес ме дебне пак за кино. Оставих го със спомена за моята чаровна героиня.

Редим се на опашката за дим. Редим се на опашката за смехотворно мляс. Редим се на опашката, за да стигнем до трибуната с клишетата на този век. Редим се на опашката за големия и позлатен шефски чек. Редим се на опашката за сияйното парцаливо и измислено щастие. Редим се на опашката и щом достигнем до тезгяха виждаме бездарния си силует, изтощен от реденето по цял ден.