КОГАТО ИМАМ ИЗБОР

Когато имам избор, бягам. Избирам винаги да бягам. Когато те срещна и има възможност да станеш реалността, за която мечтая, ме обзема неистов страх и започвам неистово да бягам. Бягам, прогонвайки с дума, поглед, жест. И ако за някои това е трудно, за мен това е най-лесното нещо на света – да бягам, прогонвайки от себе си. Бягам безспирно, осъзнато и неосъзнато. Бягам без смисъл, преследвайки цел. Бягам винаги, когато мога. А аз винаги намирам начин. Аз винаги правя своя избор – и той е все един и същ! То е като талант, с който съм родена. То е като магия, която нося винаги със себе си. То е проклятието, което винаги върви в комплект с мен. Опиташ ли да се докоснеш до мен, получаваш леден поглед. Опиташ ли да надникнеш зад оградата, получаваш ирония и присмех. Опиташ ли да получиш мен, получаваш моя бяг… безспирен бяг. Уж имам избор, а всъщност нямам. Уж имам свободата да поемам в различни посоки, а всъщност нямам. Уж имам Живия Живот, а всъщност имам само едно бягство. Като заклещена, като завързана, като ограбена сама оставям себе си без избор. Трябва винаги да бягам! Накъде?!? Не знам. Да догонвам нещо, някой? Не! С ирония и смях крия своя страх от теб. С безспирно бягство крия своя страх от себе си. Така направих вчера, така направих днес, така ще направя и утре. Да спра да бягам - остави ме без избор! Да спра да се страхувам – остави ме без дъх! Да спра и да те видя без да те подмина – вземи си от собствената ми свобода. За да бъда разбрана – не задавай въпроси, а просто седни до мен. За да застана до теб – лиши ме от моето бягство. За да бъда смела – ще се оставя да бъда победена! Когато имам избор бягам. Не вярвам на инстинкти, не вярвам на интуиция, не вярвам и на чувства. Аз само вярвам в едно – моя избор в бягството. Аз само вярвам в това да успея да задмина хорските усмивки с бягство. Мечтите ми са пълни с пъстроцветни, жизнени и мъничко статични картини, а реалността е пълна само с бягство. Мечтая си да спра да бягам. Мечтая си да повървя. Мечтая си да седна до някого – до теб. Мечтая си… Наяве бягам. Бягам даже от мечтите си. Кога ще спра? Ще мога ли да се преборя с инерцията на бягството? Задъхана и изтощена, кога ще усетя тежката умора на вечното бягство? Спирачки ще си купя утре. Те устрема ми никога няма да спрат, но може би до теб ще ми помогнат да поспра. Да спра да бягам и да се преструвам – колко лесно и колко трудно е да направиш този избор! Моят избор!