ЩЪКАЩО

Наляво-надясно, наляво-надясно... забелязвали ли сте някога как щъкат очите на човек, когато е заинтересован... когато иска...когато търси...когато любопитства...когато сърцето му тупти като тъпан. Очите скачат, играят, оглеждат, дълбаят, бродят, проучват, нахалстват, весело заглеждат, безсрамно надничат, авторитетно намигат. Как обичам такива очи! Как обичам да се надбягвам с такива очи! Как обичам искарата на Живота – онази мъничката, дребничката, щъкащата, неуловимата. И колко малко хора само умеят да я хванат и заклещят с погледа си. Неуловима е тя! Неуловима и бърза, а понякога дори незабележима. Незабележима за изостаналия, мързелив и предал се на течението поглед. Като мъчничка стрела – светулка. Напред-назад, наляво-надясно, остър завой, после наобратно, хайде пък сега пак наляво...Погледът...в него наистина можеш да откриеш всичко, от което имаш нужда, всичко което искаш да знаеш...стига да знаеш как да гледаш...стига да знаеш как се улавят тези мънички и бързи светулки.  И изведнъж откриваш незабележимото – смях, тъга, безпокойство, раздост, любопитство... да, любопитство!

         Най-обичам любопитни погледи...жадни да научат всичко, да опознаят света и хората в него от глава до пети. Щъкат, подскачат, претъркулват се и дори да се препънат изправят се, изтупват прахта от себе си и пак продължават пътя си...и пак продължават с любопитство да оглеждат света около себе си. Любопитството е техният двигател  - движи ги напред. Защото от любопитство пробваме нови храни, от любопитство се напиваме за първи път (но не го бъркайте с второто, третото, n-тото напиване – това си е чиста проба алкохолия), от любопитство четем вестници, от любопитство надничаме в чуждите животи (после пък от куртоазия се опитваме да ги оправим, раздавайки мъдро, мърдо напълно безмислени, изтъркани и тъпи съвети), от любопитство (и малка доза злоба) оглеждаме добре облечените хора и после пак от любопитство се запознаваме със същите тези хора...какво друго...а, да – отново от чисто любопитсво се влюбваме. Е кажете ми сега, не е ли любопитсвото един самозареждащ се мотор, който движи целия живот. Плюс това- за протокола -  от чиста доза любопитсво е открита гравитацията (хвала на ябълката, паднала върху тъй любопитната и мъдра главица на Нютон). Като извод можем да изведем следното заключение: позволено ни е да си любопитстваме, колкото си искаме, което пък означава, че мога да си пъхам носа, където ми е работа и където не ми е, без грам свян и притеснение. Мога да си щъкам напред-назад, докато свят ми се завие!

         Само такъв поглед мога да видя, само такъв поглед може да ме заинтригува, защото само в такъв поглед мога да се разпозная. Напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу... щъка и не спира, подсмихва се и нагло отминава, намигайки игриво, смеейки се закачливо, подвиквайки арогантно, но грижовно. Не си и мисля да се примирявам с нещо различно от любопитен поглед, пълен с ирония и жажда за живот, за ново. Да се надбягваш с този поглед си е истинско предизвикателство, да го накараш да се вгледа в теб си е чиста проба безрасъдство... но какво пък друго ми остава. Примирение не искам! Примирените погледи не струват – та те са такова клише!

         Ще продължавам да си щъкам и няма да преставам. Ще продължавам да си щъкам и няма да спра да търся. Ще продължавам да си щъкам и да любопитствам постоянно, за да карам сърцето ми да бие като тъпан. Наляво-надясно, нагоре-надолу, напред-назад... свят им се зави на всички, лошо вече им стана, но аз няма да спра само, за да ги успокоя! Тяхното спокойствие значи да се примиря. Примирението значи да спра да бягам и да гоня нови светове... от чисто любопитство. Примиреност не ми трябва! Задоволеност не ми трябва! Търся щъкащо и скачащо, бягащо, неспирно съревнование. Търся тръпката. Търся ритъма. Търся погледа, който безсрамно ще надникне в моя и от любопитство ще остане там... завинаги. Ще остане там, за да ме предизвиква да съм лоша и добра, весела и тъжна, скучна и забавна, но никога примирена. От любопитство търся и не спирам... не съм сигурна в нищо... в нищо....и затова е интересно, затова е щъкащо и необяснимо, тъй непознато и неразгадано. Затова презирам повечето погледи на заспалите питомци, питомно оглеждащи питомния си дом и живот... жалки питомци! Не, това не е магия – тука любопитсво никак няма.

         Напред-назад, нагоре-надолу, наляво-надясно... щъкам и не спирам... от любопитство ще те открия, от любопитство пък ти ще останеш!

         Щъкащо е смешна дума. Щъкащо е неразбрана дума. Щъкащо е нова дума. Щъкащо е думата магия. Щъкащо предизвиква любопитство, гори и не спира... и затова ‘щъкащо” е моята любима дума. Затова е думата, която ме описва. Щъкащо... всеки трябва да си има дума. А твоята коя е? Ти имаш ли си своя собствена магия?