Аз те познавам още преди да съм те срещнала. Аз изтръпвам цяла и караш същността ми да бушува още преди да съм те виждала. Аз си говоря с теб и те разсмивам още преди да съм разбрала какъв е твоят характер. Аз си говоря с теб с часове още преди да сме се запознали. Аз знам, че ти винаги знаеш как да ме възпреш да бъда неразумна, още преди да си разбрал че понякога съм и такава. Аз вече се смея на твоите шеги още преди ти да си ги сътворил. Аз вече мога да те обрисувам. Аз вече мога да ти кажа какво харесваш и какво мразиш. Аз вече те познавам!
За секунди мога да те опозная, за секунди мога да те нарисувам, за секунди те направих такъв, какъвто си днес – някак тайнствен и необясним, някак мъдър и неразгадан, някак арогантен и престорен, но разбиращ всеки поглед...всеки жест. За секунди мога да си спомня как за първи път те опознах и какво почувствах тогава. Аз вече зная всичко...всичко зная.
Зная, че се преструваш на безумно смел, а всъщност тръпнеш да получиш моята подканяща усмивка. Зная, че всяка среща с теб е като една магия. Зная, че ме искаш без компромиси и изключения. Зная, че успя да преминеш през не една и две бариери, за да застанеш там където си днес – в средата на средата на моето безумно и неразгадано, а и някак неочаквано, смирение. Зная, че ти беше трудно. Зная, че продължава да е трудно... но още зная, че няма да се откажеш. Зная, че ме караш да боли, дори когато е най-хубаво, най-незабравимо. Зная, че се носиш в мен като нетърпелив и рошав вятър. Зная, че обичаш да те обичам. Зная, всичко зная... не си мисли, че има нещо, което не зная, че има нещо, което не съм разбрала.
Зная... аз винаги знам всичко... и никога нищо не чувствам... нищо не усещам. Зная, че винаги знам всичко още преди да е започнало – така обикновено то свършва без дори да е започнало. Зная, аз винаги знам всичко и го мисля и премислям. Зная...знай, че те познавам вече! Зная... знам всичко... а колко по-хубаво би било аз винаги да чувствам всичко... А може би не знам едно – че само истинското никога не свършва, че само истинското ще ми даде щастието никога да не успея да те опозная... защото само с истинското ще съм заета, за да чувствам и няма да имам толкова време, за да мога все да зная!
Зная... знам всичко... а да чувствам време не остава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар