ЕДНА ПРЕДИЗВИКАНА СЛУЧАЙНОСТ

Предизвиквам с мислите си. Предизвиквам с желанието си. Предизвиквам с мечтите си. Предизвиквам с морето от емоции, което нося непрестанно. Предизвиквам.
Научила съм се да предизвиквам. Научила съм се, че не бива да се колебая, когато мечтая. Колебанието е моят най-голям враг. Научила съм се да искам още и още. Мога да предизвиквам, но мога ли да улавям?
Да предизвикваш съвсем не е достатъчно – нужно е и ловко улавяне на предизвикания шанс. Толкова си мислил, толкова си концентрирал енергията си в шанса – гледал си го без страх и си го искал… в мечтите си – и ето го, сега той стои пред теб - изправен в целия си блясък, без колебание и съмнение, това е той – шансът, който толкова пъти си предизвиквал в мечтите си. Чак се почудваш дали отново не си изпаднал в състояние на бягане из облаците, дали не летиш някъде из собственото си съзнание на желания и емоции. Не, той е реален, материален, с дъх на истина. Сега какво? Като мечтаеше толкова много, да беше помислила и за втория епизод – как ще се разиграе, какво ще направиш, как ще го догониш него – попадналия в твоята реалност мечтан шанс.
Чудна работа – съсредоточаваш се за нещо, мислиш го в 99 % от времето и само в единия % от останалото време, когато си зает с други мисли, той се изправя пред теб истински и доловим. В този един единствен процент, от време, неподлежащ на проектиране, шансът се шмугва в твоето реално пространство и чака да бъде уловен. Игра от класа – непрестанна игра на котка и мишка. Имаш чувството, че шансът ти се смее с цяло гърло – „Ето, предизвика ме, - тук пред теб съм, сега какво? Ще съумееш ли да ме уловиш с едно ловко движение?” Отново неподготвена… отново незнаеща отговора, отново мълчаща и гледаща с почуда… Какво ми остава сега?
Да се науча да улавям възможността, да преборвам себе си в този един единствен миг реалност и да уловя момента, да уловя времето и да заставя шанса да ме слуша. Той, с дъха на истина. Един единствен миг реалност, в един единствен миг съмненията стават необорима история от истинност. Шансът – улови го, бе човек! Не се задъхвай! Не се спирай! Не протестирай срещу собствените си мечтателни твърдения! Не лъжи пред себе си, че никога не си очаквал нещо истинско да ти се случи! Не бъди кретен! Не бъди страхливец! Тръгни напред, затичай се към него, владей реалността, покажи на шанса, че не напразно е дошъл при теб! Бъди герой в неговите очи, бъди герой в собствените си очи! Бъди онзи герой, който искаш хората да виждат в теб! Бъди разпилян и неподправен вятър!
И щастие, и яд ме е обзело. Щастие, че мога, зная как да получавам, чрез мечти, емоции, летене из слънчевото време на съзнанието, простора на мисълта. Да контролирам 99 % от моментите с мисъл и да съумея да пусна онзи един единствен процент на свобода, за да материализира в себе си целия труд на концентрация и вглъбяване! Яд – яд, че не се научих как да го хвана, да се гмурна в него и с реалност да спечеля инцидентната наслада на шанса. Яд, че изпуснах нишката в най-неподходящия момент! Много ме е яд!
Урок номер 1 – как да предизвикваме шанса! Вече съм лицензиран учител. Записвайте се веднага, че свободните места са дефицит! Много съм добра!
Урок номер 2 – как да се възползваме от шанса! Ще потренирам, пък ще ви науча, защото някой ден ще се науча да улавям поредната предизвикана случайност.