СКОК НАД СКОКА

Да надскоча собствения си скок – възможно ли е?
Не, няма да питам дали е възможно… няма нещо, което да не е по силите на силния човек. Няма нещо, което може да му затвори пътя към скока. Не искам просто да скоча, не искам просто да направя голям скок, не искам просто да е дълъг и рекорден… искам да надскоча собствения си скок. Искам да надскоча себе си, мечтите си, разума и сърцето – да ги обхвана от нещо по-голямо, да ги обхвана с нещо много по-огромно, което да мога да понеса с лекота въпреки тежестта му.
Скок над скока… високо в небето, ниско в недрата на земята, всеобхватно за целия свят, концентрирано само в една точка – скок над скока. Да пребориш сам себе си, да надвиеш сам себе си, да видиш собственото си отражение отстрани, да се изтеглиш от себе си, за да се загледаш дълбоко в себе си. Да се видиш през очите на Мъжа, да се видиш през очите на твоя най-добър приятел, да се видиш през очите на света около теб. Да помъкнеш този товар на раменете си и да го носиш с достойнство – с високо вдигната глава – без болка, без тежест и съмнения. Да минеш през всички тези очи и да видиш неща, които не си искал, да видиш картини, разкриващи нови пейзажи. Да минеш и да видиш. Да видиш, за да разбереш. Да разбереш, за да се усъвършенстваш. Да се усъвършенстваш, за да тръгнеш напред без съмнения. Да тръгнеш напред без съмнения, за да не те е страх от пропастта. Да не те е страх от пропастта, за да можеш да скочиш. Да можеш да скочиш, за да надскочиш себе си … скок над скока… колко усилия се иска, за да го постигнеш? Колко сила и концентрация? Колко издигане и вглъбяване? Скок над скока – да се простреш извън собствения си простор, да прогледнеш за мястото, където се намират собствените ти чувства в света, за да можеш после да го проектираш от там. Да прогледнеш за мислите на другите и да ги погледнеш през техните очи. Да изкорубиш всичко субективно и да влееш в света енергията си, за да предизвикаш случайността. Да мислиш заедно с мислите на всички, да виждаш разликата, да виждаш приликата. Да проиграеш всички сценарии на Живота и да го изпревариш, чрез своята височина на скока. Да надмогнеш собственото си страдание, за да видиш и усетиш чуждата болка – да я почувстваш в себе си като своя. Да изтриеш спомените си и да създадеш нови. Да се зарадваш с всеки атом от тялото си за нечие чуждо щастие, въпреки че ти си цял навита пружина тревога. Да се отдадеш на болката, за да я превърнеш в щастие. Да съумееш да се усмихнеш приятелски на себе си, когато разбереш че бъркаш посоката, но просто там искаш да отидеш. Да изтеглиш себе си отвъд и да видиш, да виждаш, да разбираш, да мислиш, да можеш, да знаеш… Скок над скока – как се получава?
Как се скача така? Как да скоча над скока, който съм предприела? Как да го изпреваря?
Провокирай ме, за да разбера. Провокирай ме, за да се концентрирам в себе си и да се изплъзна от собствената си кутия, пълна с ненужни чувства. Провокирай нежеланото! Провокирай! Просто провокирай! Провокирай сам себе си – всеки ден, всяка минута, всяка секунда. Спреш ли да се провокираш, то значи да спреш да живееш. Провокирай се! Остави се да бъдеш провокиран! Остави провокацията да те завладее, за да стигнеш до него - скока над скока! А може би греша? Ще се самопровокирам и ще скоча, за да разбера…