МАХНИ СЕ ОТ ВРАТАТА!

Махни се от вратата! Отдръпни се! Не ми пречи! Махни се – искам да изляза навън! Да тръшна вратата и повече да не се покажеш никога... никъде! Да останеш в най-тъмното ъгълче на стаята, където никога никой няма да те забелязва... най-вече аз!
Кой си ти – мое Минало, мое Настояще, мое Бъдеще? С кое от всички времена да те короновам? Стоиш на вратата и не мърдаш.... а аз се чудя кое от всички си ти! Че си нещо – нещо си, че беше важно – важно беше, че ме промени завинаги – промени ме... за добро или за лошо... но ме промени! Дойде, отвори вратата, тръшна прозорците и заклещи свежия въздух навън... дойде, тръшна вратата и най-нахално се настани на централния фотьойл... а аз те гледах с почуда! Въртях се и се мятах, противих се и трошах стъкла, виках и истерично те замерях с ирония! Тръшках... колко много тръшках и чупих... но колкото повече тръшках, толкова по-грациозна ставах. И колкото по-грациозна ставах, толкова повече те гонех... а после те преследвах, и после пак те замерях със сарказъм! А ти стоеше нагло и неспирно си играеше с нощната лампа – играеше си с тока – ту го изключваше, ту включваше... после пак го изключваше. Аз тръшках саксии, чаши, чинии, не спирах. А ти само стоеше и се вглеждаше в мен, през мен, зад мен, върху мен, под мен... и накрая взимаше решение дали да бъде ден или нощ. Усмихваше се весело и се заиграваше с тока!
Дойде в Миналото, остана в Настоящето и ми проваляш Бъдещето! Скапаняк! Стоиш на вратата и не мърдаш оттам! А аз, за да изляза навън се промъквам като крадец през прозорците на собствената си стая, в собственото си време, когато се предполага, че вече тярбва да си само Минало. Отварям ги тихо и по чорапи се шмугвам навън. Никога през вратата! Никога през вратата, която искам да оставя зад гърба си, да я тръшна, да я заключа и повече никога да не я отключа!
Махни се от вратата, бе Кретен! Я гледай колко хора чакат там отвън! Чакат мен! Пусни ме да мина! Мое незабравимо Минало, нахално Настояще и нежелано Бъдеще! Исках те в Миналото, гоня те от Настоящето, а до Бъдещето не си и мисли да припарваш! Дотогава да си се махнал от вратата! Нахалник! Нахален си беше, нахален си и остана! Влезе в стаята, позабавлява се с тока, изгори ми всички крушки... и резервните даже изгори и когато вече нямаше с какво да си играеш тръгна към вратата. Помислих, че ще излезеш оттам и повече никога няма да те видя! Къде ти – ти нали си играч от класа, реши да изиграеш като за последно най-силния си коз – да останеш на вратата и да не ме пускаш да изляза! Бива си я твоята игра! Промени ме твоята игра - научих се да стрелям право в целта... толкова много те замерях с моя яд! Играч – ха! Играч си голям, признавам, ама аз пък схващам много бързо! Ученикът не рядко надминава учителя! Не те надминах в Миналото – още се учех тогава, все още се опитвам да те прогоня от Настоящето – едва сега се осъзнавам, но до Бъдещето – нямаш шанс... това ниво ще го мина само аз! Не вярваш ли, ще видиш! Не ме е срам и за помощ да викам, ако трябва! Ако се наложи и косата дълга ще си пусна... като на Рапунцел... ще я пусна през прозореца и най-сърцатият и смелият от всички ще се покачи по нея, за да ме спаси. Ще влезе в стаята, ще те види, ще ти се ядоса и ще те ступа, както заслужаваш! Моите крошета може само да те щипят с иронията си, ама от Смелия катерач няма да се отървеш – неговите крошета ще са тежки и големи, и дано... о, дано да са болезнени! Видя ли, имам план! Никога не оставам без план! От малка си знам, че винаги трябва да имам по няколко плана... за всеки случай. А ти си доста неприятен случай! Ти си случаят, който ме натъжаваше, вбесяваше, радваше, стреляше, извисяваше, пропадаше в Миналото. Ти си случаят, който мнооого ме дразни в Настоящето, че все през прозорците трябва да се промъквам. Ти си случаят, който ще бъде ступан и избутан от Бъдещето. А Бъдещето е след седмица, след няколко дни, утре, след минута... още сега! Забавляваш ли се още? Весело ли ти е? Не вярваш?!? Почакай - ще повярваш! Защото повече козове нямаш! Сега е моят ред да бъда Господар на светлината и да си играя с тока! Играч! Играч без воля! Играй на воля! Но не на моята врата! И не на тази цена! Не и в моето Бъдеще! Косата ми е вече дълга, пускам я до долу, до земята... катерачът идва да те ступа! Може да си Играч, ама си страхлив! И на напрежението никак няма да издържиш! Аз може още да се уча, но волята ми е много по-силна...и мога да съм хитра... и лукава... и затова ще гледам с наслада как те бият без пощада!
Махни се от вратата, бе Кретен!
Махни се, че иначе ще бъдеш победен!